Легендата за ватиканския хляб произлиза от свети Антоний, който приготвял специален хляб и го раздавал на бедните и гладните хора. Той имал силата да сбъдва желания и да носи любовта в живота на хората. В основата на легендата лежи вярата, че ватиканският хляб помага само в случай, когато се предава от дом на дом и така свързва хората в здрава верига, преплела християнско милосърдие и почит към светците.
Според преданието ватиканският хляб се приготвя само веднъж в живота. След като един път е направен, част от сместа му, закваската, трябва да бъде предадена на трима приятели или роднини.
Така гласи легендата в италианския си оригинал. В българският й превод обаче се появява една добавка, която е всичко друго, но не и добротворство. Това нашенско мазохистично допълнение гласи, че ако човекът, който го е приготвил сместа не раздаде трите части от нея го чака нещастие до една седмица.
Направата и споделянето на ватикански хляб цели не само да получим доброто в дома си и мислите си, но и да го предадем на друг човек, тъй като хлябът е носител на физическа и на емоционална енергия. Вярва се, че ако човек е добронамерен дори към непознатия, Бог ще бъде благосклонен към първоизточника и неговото желание. Затова то трябва да бъде лично отправено от правещия сместа за хляба, която се приготвя в течение на девет дни и докато трае подготовката, човек трябва да мисли непрекъснато за своето желание.
Ако желанието е във вреда на някого, злото се стоварва като бумеранг върху пожелалия го.
Хилендарски хляб
Масово явление у нас преди 10 години бе предаването на хилендарски хляб. Той също сбъдвал желание и дарявал щастие като ватиканския. Ритуалът идва от Хилендарския манастир, а приготвянето и продуктите са почти същите с тази разлика, че се прави 10 дни и изискването е да се приготвя само от жени. Защо само от жени, не е ясно, ако вземем под внимание факта, че в Света гора на Атон жени не се допускат и само мъже са монаси.
