В живота на всяко общество изначално е заложено да има равновесие. Материалното да е съпоставимо на Духовното, рационалното на ирационалното, вярата на невярата, високото – на ниското. Равновесието и многообразието, в което и да било общество тласка неговото развитие напред. Такова общество е с добро здраве, градивно настояще и съзидателно бъдеще. Всяко отклонение от равновесието води до разрушителни крайности. Българското общество като част от комунистическия лагер 45 години беше дресирано къде со кротце и со благо, къде с кьотек и даже с концлагер да забрави християнските си корени и да превърне комунизма в религия. Е, наистина в България не са рисувани и поставяни в храмовете икони на комунистическите ни вождове, така както се е случвало в Съветския съюз с образа на Сталин, но все пак рационалното, което може да се пипне и опита, беше превърнато в Бог. На Коледа и Великден ни пускаха хитови филми от капиталистическия свят само и само да не отидем в църковния храм. Който не се изкушаваше да гледа телевизия, беше връщан от милиционерите, обградили храмовете.
Дали религията е истинският начин за досег до Духа не е моя работа да съдя. Важното е, че маса хора не са имали възможност да задоволят някаква своя душевна потребност заради забраната да ходят на черква.
Животът в тази социалистическо-материалистична реалност приключи с преврата на 10 ноември 1989 г. Не си мислете обаче, че равновесието между материални дадености и душевни потребности сред българите се възцари. Нищо подобно. От материалистичното ни битие, отричащо Бога във всичките му проявления, се отиде в другата крайност. Името на Господа взе да се спряга във всяко изречение. Онези, които забраняваха и полагаха нужните усилия, за да пречат на народа да влиза в храмовете, първи влязоха и взеха да се кръстят така, сякаш не с комунистическа вяра бяха закърмени, а от утробата на майките им християнството беше за тях хляб и въздух насъщний. Спомняте ли си как след свалянето на Тодор Живков от власт в „Александър Невски“ се наредиха и Андрей Луканов, и Петър Младенов. Нямам спомен дали и Добри Джуров не беше редом с двамата превратаджии. Това показно демонстриране на принадлежност към православието мисля, че не би могло да заблуди никой и по-важното – то не отговаря на духовните потребности на тези хора. Тъй както масовото ходене на черква след 1989 г., правенето на курбани, паленето на свещи, кръстенето пред иконите и чакането на километрични опашки, за да се види и пипне образът на някоя чудотворна икона не прави българина по-духовен или душевно чист човек. Нито по-грамотен. Затова и духовността, станала все по-интелектуално недостъпна за българския гражданин, се замести от суеверията. Нищетата ражда суеверия. За духовно и материално нищия човек спазването на някакво суеверие се възприема като изпълнение на Божията промисъл и удовлетворение от вярата, че ще получи награда, защото Господ ще оцени неговите усилия. Напразни са обаче надеждите на тези хора, защото Господ даром нищо не дава. И доброто, и лошото в живота получаваме заради собствените ни действия.
Продължава >>
Хляб или кекс
Получих три писма, в които имаше въпрос, свързан с приготвянето и действието на ватиканския хляб. Видно е, пръкнала се е нова, лавиноразпространяваща се и сякаш заразна като епидемия самозаблуда на българина.
Вярва нашенецът, че като приготви някакъв специален хляб, ще омае Създателя, Иисус, някой светец или пък добра сила в незримия свят колко е праведен и как заслужава да получи сполука, късмет и изпълнение на желание. Нямам нищо против, нека вярват хората, но докато четох писмата и разглеждах писанията по темата в интернет, ме загложди някакво съмнение, че всичко онова, което някога съм чувала за този ватикански хляб, се разминава от това, което виждам като снимки. И тъй като никога не съм го пекла, даже и в православния му вариант като хилендарски хляб, направих едно по-обстойно проучване, за да открия откъде идват колебанията ми за този продукт, който се нарича хляб, но всъщност е кекс.
Във всички български сайтове е дадена рецепта за приготвяне на ватикански хляб, но онова, което ние възприемаме като хляб, е рецептата за направата на ватикански кекс. Нямам представа защо се е получила тази подмяна на хляба с кекс и дали някой не се е изгубил в превода или е проявил кулинарен каприз, защото не яде хляб, а обича кекс. И тъй като и двата продукта са все ватиканско творение, е решил, че на Господ ще му е все едно дали ще месиш хляб или кекс. Смесил е пожеланието за чудо със заплахата да получиш наказание, ако откажеш да изпълниш заръките за получаване на чудото и стръвта за суеверния българин е готова. Той ще я захапе, без да се замисли. И ще започне да я изпълнява с убеждението, че Господ се е скрил в хляба и ще изпълни неговото желание.
