Въпросът ми е свързан със статията „Фокус с катинар пъди любовта“. Има едно суеверие много разпространено в Русия - на катинар да се изписват имената на младоженците и датата, на която са сключили брак. След подписа в гражданското отиват на мост и заедно заключват катинара за перилата. Какво бе учудването ми, когато видях същото нещо да се прави на перилата на гребната база в Пловдив. Според мен един заключен катинар с нищо не помага за любовта между двама души. Бях много доволна, че убедих приятелка, която скоро се омъжи, да не прави тази глупост. Какво е вашето тълкуване на този въпрос?

Алена: Знам за този ритуал в Русия, виждала съм, че правят същото и в Париж. Суеверията съпровождат човека от неговата поява на Земята, тъй че още много време ще мине, докато ги надживеем. Все пак има суеверия с катинар които не вредят, както е в Русия, и такива които вредят, както е в България.

В Русия заключването на катинара има различен смисъл

и е носител на по-скоро положителен енергиен заряд. Катинарът не се дава от врачка, нито се заключва от нея, като тя запазва ключето. Младоженците сами го купуват, а ключето остава в тях и, предполагам, е съхранявано през целия им брачен живот. Ако се разведат след време, за да не продължи тяхната енергийна обвързаност, отиват заедно и отключват катинара. Не съм чула в Русия някой да чупи и краде катинарите, било за да вреди на непознатите, на които принадлежат, било за да ги предаде на вторични суровини. Така тръгналите по пътя към развода се освобождават от брачната клетва, изхвърлят го в реката и продължават по новите си пътища.

У нас всичко е пречупено през подражателство, подвластно на модата чул-недочул, видял-недовидял, а и такъв ритуал в България не съществува. Освен това никоя българска двойка младоженци няма гаранция, че след време, ако се наложи, ще си намери катинара, за да го отключи. По-вероятно е, той вече да е предаден на вторични суровини.

Подобно суеверие може да звучи много романтично, но да доведе до много сериозни проблеми както заедно за двамата партньори така и за някой от тях самостоятелно.

Все пак, не бива да забравяме, че живеем в България,

където и най-невинният предмет може да се използва за зло.