Масово кръщене на деца ще има и тази година, вече за шести път, в Голямата базилика в първата ни столица Плиска.
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще въведе децата в православието на 1 май в навечерието на Борисовден, когато е успението на Св. Цар Борис Първи Покръстителя.
Работата по възстановяване на Голямата базилика в Плиска продължава. До няколко месеца трябва да бъде възстановен свещеният кладенец – аязмо, и кръщелнята, която през есента ще е готова за първите кръщавки. През май масовото кръщене ще бъде в основната част на базиликата.
Знам, че добро насила не може да бъде направено, но ми се ще да изкрещя за пореден път – не кръщавайте деца в Голямата базилика в Плиска, не си измисляйте суеверия за свещеността на кладенеца. Това е кървав кладенец.
Едно семейство да ме чуе и да се откаже да кръсти детето си на това стократно прокълнато място, ще е от полза.
Нашите православни духовници също отказват да ме чуят и въпреки че са борци против суеверията, нямат угризение да са покровители на суеверие, след като тихомълком приемат кладенеца пред Голямата базилика за свещен.
На 24 юли 2015 г. в 11,14 ч. след 200 години (?) бликва вода в кладенеца пред Голямата базилика в Плиска, вероятно най-голямата сграда в Европа до Ренесанса, разрушена до основи от османлъка след падането ни под робство. Съвременните творци на митове на мига обявиха водата за светена, защото била лековита, а кладенеца – за свещен, дори аязмо. Защо това е така, отговор няма, но народът се втурна като невидял да си кръщава децата на това „свещено“ място, очевидно в очакване на чудеса или Божия благодат за своите отрочета. Българското духовенство си замълча за насаждането на новото суеверие и остави сред хората да се шири вярата, че кръщението на „святото“ място дава на детето „небесна защита“ и го пази от болести. Дали е измама заради вяра, заради пари или от невежество, не знам. Но е измама. Кръщението измива първородния грях и дава благодат, но не осигурява телесно здраве и не лекува от болести. Напротив, кръщаването на деца в Голямата базилика гарантира появата на болести.
Защо? Да погледнем назад към историята, все още неизвестна на историците. Големи и малки, загадките на първата българска столица на държавата ни отсам Дунава са много. Историята не е открила верния отговор за тях, легендите са ялови и лишени от логика, а добросъвестните историци и археолози не рискуват да излязат извън границите на източниците, от които черпят знание, въпреки че много от тях са измислици на някогашни хора, които днес се приемат като достоверен разказ на съвременници само защото ги делят векове от нашето време.
Хан Борак е роден на 12 май 827 г. в Плиска. Покръстен е в християнската вяра с името Борис, като приема и името на своя кръстник византийския император Михаил. Покръстването е в Плиска на 14 септември 865 година в базиликата на града. Хан Борак е покръстен в златен купел със светена вода, но не с водата от кладенеца пред храма. По време на съществуването на Плиска като столнина и след това този кладенец е бил просто кладенец, водата не е била лековита, нито свещена или чудотворна.
В официалната версия на историята за приемане на християнството в България има един важен въпрос, който не е получил отговор: Поради каква причина се е наложило официалното приемане на християнството за държавна религия да бъде насила след като значителна част от народа я е изповядвал. Ще ви отговоря: Било е поставено под въпрос съществуването на Дунавска България като държава.
Независимо от преговорите, водени между България и Рим и между България и Константинопол, независимо от войните, които е загубила България, нищо не е налагало приемането на християнството по начина, останал в историята – в потайно време от ханския род и с почти пълно унищожение на българските властващи родове.
Основната и истинска причина за по-бързо от естественото приемане на християнството в България е била тайната договорка между Рим и Константинопол, станала достояние в българския владетелски двор, че ако българите не се причислят към едната или другата църква – Римската или Константинополската, обединената войска на източното и западното християнство ще унищожи българското ханство и територията му ще бъде поделена. Имайки предвид, че България по времето на хан Борак е губила войните си с Византия, губила е и войни с по-слаби противници, е било повече от ясно, че стигне ли се до противопоставяне на войските на Източната и наследниците на Западната римска империя, ще загине.
Приемането на християнството от хан Борак, останал в паметта на историята като княз Борис-Михаил, не само е съхранило целостта на България, но и я е запазило като държава. България днес съществува заради това изпитание, от което българският владетел е излязъл с чест въпреки пролятата кръв.
Колкото до християнството като религия, без да звуча грубо, ще кажа, че хана малко го е вълнувало. Тъй както е било абсолютно безразлично на Константин Велики, въвел го като официална религия в Римската империя. Оцеляването на държавата е изисквало единна религия. Наложено е християнството, но в старата българска държава преклонението пред Бога Слънце не спряло. Негов пазител е бил Расате, който не е управлявал три години, а само три месеца и не е бил ослепяван. Митове и легенди на средновековието са това. Княз Борис и Расате са живели заедно в манастира в Патлейна след възцаряването на Симеон.
Свикан е народният събор, числящ се от двеста човека плюс царя. Решено е да се направи шестмесечно допитване за вярата. Народът – българи и славяни и още 6 боилски рода от общо 58, са се съгласили да приемат християнската вяра с подчинение на Константинопол.
52-ма боили с родовете им са отказали да приемат християнството, независимо че им е даден шанс за избор. Могли са да приемат първенството на Рим и при желание да се преместят в българските поселения в Италия. Тези боили са обосновали отказа си с вярата в Бог Тангра, който за тях си оставал истинският бог, Богът Слънце, но целта им е друга. Докато успеят да създадат организация помежду си, несъгласните с християнството 52-ма боили са декларирали, че приемат върховенството на Рим и докато дойде време да потеглят към новите земи до година-две, ще извършат преврат, а новият хан ще съхрани старата вяра. Тези 52-ма боили са отказали и да тръгнат по обратния път към Памир, там, където Бог Тангра все още е бил върховното божество, защото арабите вече са били завзели териториите, през които е трябвало да преминат. Шансът им да оцелеят е бил нищожен.
Животът на близо 700 души от 52 боилски рода, които са знаели за заплахата за унищожението на ханството и въпреки това са се противопоставили, е бил цената за запазване живота на България.
Тези хора са били посечени в пространството пред градската базилика на Плиска. Кръв до колене е попила в земята, в кладенеца, разтекла се е. Ужасът и страданието от предстоящата и неочаквана за тях смърт са направили земята около Голямата базилика ялова. Водата в кладенеца е отровена от стотиците проклятия на убиваните хора, и дори хилядолетното Време не може да ги обезсили.
Водата не е лечебна, не е свещена, а е разболяваща. Поливането, кръщаването с осветена вода от кладенеца, която е невъзможно да бъде осветена въпреки спазения ред, води до проблеми с кожата, дихателни проблеми, стомашно-чревни проблеми. Кръщаването на бебета, малки деца, а и зрели хора с тази вода създава предпоставка да останат бездетни. За създалите потомство проблемите могат да са в половата система и в детеродните органи.
Когато децата пораснат, как ще обясните на зрелите вече мъже и жени, че невъзможността да имат деца е заради вас, техните родители, или ще се тюхкате заедно, проклинайки злата Съдба, която незнайно защо ги е наказала, но гузно ще премълчите истината, че сте кръстили децата си при кладенеца на смъртта.
Светлана Тилкова – Алена
