На 17 ноември в къщата на големите котки в Софийската зоологическа градина бе отбелязан четвъртвековният юбилей на дарителската програма на зоопарка. Събитието бе посветено на множеството дарители и осиновители на животни, които за 25 години с желание и любов са направили много, за да се чувстват животните по-близко до естествената си среда. Бе открита и постоянна фотоизложба на дарителите „25 години дарителска програма“ на фотографа Марсел Фенс – доброволец и приятел на зоопарка. Директорът на зоопарка Добромир Бориславов благодари на дарителите и връчи на всеки от тях Сертификат за съпричастност към мисията на зоологическата градина.
Светлана Тилкова - Алена е един от най-дългогодишните дарители и осиновители в Софийската зоологическа градина.
„Да стана осиновител ме подтикна новогодишна драма в семейството ни - отровиха нашето куче. Разкошна и огромна южноруска овчарка. Страдахме месеци наред безутешни, защото той беше част от нашето семейство и го бяхме взели само на 40 дни. Загубихме желание да си взимаме домашен любимец и д-р Иванов, тогавашният директор на зоопарка, ни предложи да осиновим животно.
На 3 април 2004 г. преди осемнадесет години д-р Иванов ми връчи първия паспорт на осиновител на красавицата Беси, евроазиатски рис, пристигнал от далечния Екатеринбург. След това от Канада дойде Арес, мъжкият рис и партньор на Беси. Двамата създадоха и Арби, първото рисче в България, родено в зоопарк. Днес семейството мои любими рисове, доживяло преклонна възраст и наскоро стигнало до края на земния си път, тича волно и свободно, обгърнато от нашата любов, в безкрайните гори на далечни неземни земи. Сега съм осиновител на новото попълнение рисове - Моргул и Куанта.
През 2004 година случайно научихме за спасено мече в резервата Кормисош, което отидохме да видим. След известно време то почина и аз изстрадах и него, защото беше млад мечок. Тогава пак д-р Иванов ни се обади и каза, че знае колко ми е мъчно, но има шестмесечно мече от зоопарка в Стара Загора - ако искаме, можем да го осиновим. Така станахме родители и на Антоний (Тони). Идваме по няколко пъти в годината, носим храна на нашите питомци. За рисовете и мечо - пилета, а за мечо Тони - специално приготвях три пъти в годината печени ябълки с мед и сметана, а той, докато беше малък, обичаше да ми бърка по джобовете и да търси сладолед. Така планираме да продължим. За нас е удоволствие да знаем, че си имаме четирилапови питомци и да усещаме, че както ние обичаме тях, така и те обичат нас, без скрити помисли“, споделя Светлана Тилкова - Алена.
