В съвременна България всички разбират от политика, футбол и астрология. Аз от футбол не разбирам, мачове не гледам. Футболът ми е скучен, въпреки че съм от „Левски“, а съм от „Левски“ още от преди тийнейджърската си възраст, когато се запознах с Гунди и мога да кажа, че останахме приятели до края, до 30 юни 1971 г.

Не гледах мача България–Англия. Случилото се след това обаче силно ме заинтригува. Вулкан от обвинения в расизъм ни заля от английските медии. Сякаш се бяха наговорили и дружно започнаха да стрелят по нас. Мислех, че е заради резултата от мача, хвалят се колко са велики, но то пък голямото величие да биеш нашия национален отбор по футбол. Когато прочетох, че българите сме животни, вродената ми неприязън към всичко английско ме подтикна да разгледам и прочета внимателно отразеното в медиите. Без да хлътвам в конспиративни теории, съм категорична, че има някаква предварителна подготовка за случилото се. Защо?
След расистки изказвания по време на първия мач в Лондон сме предупредени, че вторият мач в София ще бъде наблюдаван под лупа от специално изпратени хора.

В деня на мача полицията и стюардите, въпреки че са предупредени пропускат петнадесетина човека, както се оказва впоследствие, познати и на властите. Там, където се появят, има размирици, скандиране, нацистки жестове, провокации.

Групата в черно заема най-удобното за фотографиране място – точно срещу обективите на фотографите, разбира се, от Острова.

Скандират каквото скандират, снимките са направени, работата е свършена след което со кротце, со благо, но без кютек и агресия напускат стадиона, изпратени по живо, по здраво от стюардите.

Истерията с „българския расизъм“ избухва още същата вечер, британските медии много се постарават да ни опишат като най-злото проявление на футболните гамени в Европа, а защо не и в целия свят.
Премиерът Борисов иска оставката на президента на БФС Борислав Михайлов, който след кратко инатене я подава. Европа поздравява Борисов, Борис Джонсън също прави коментар.

Появи се обаче и информация от хърватската медия „Jutarnji List“ заради хърватския съдия на срещата Иван Бебек. Той бе принуден на два пъти през първата част да прекратява мача поради расистки подвиквания от трибуните на стадион „Васил Левски“, които идвали „от неколцина провокатори“. Хърватската медия разкрива, че при второто спиране на играта реферът Бебек е обявил пред Гарет Саутгейт, треньор на английския отбор, че няма достатъчно причини, за да прекъсне мача. Според медията и правилата, определени от УЕФА, „не е имало причина реферът да изведе играчите от терена. Разбира се, англичаните са голяма и мощна нация, така че скандалът изригна на неочаквани висоти, но като цяло проблемът беше само в няколко хулигани“, пише хърватското издание.

Интересно, след като винаги на мачове има подобни изцепки, с какво българските се оказаха толкова недопустимо непристойни и плашещи за английските медии и възвисен британски морал.

Както е тръгнало, ще се превърнем в международен проблем, щото в Англия няма расизъм, английските футболни хулигани са пример за джентълменско поведение, нежни, деликатни, възпитани, не лумпените на Европа, които никой никъде не иска. Това ме е дразнило винаги в англичаните – префиненото им лицемерие и за всяко нещо мерене поне с по два аршина. Както е с расизма. Ние, българите, сме генетично лишени от това примитивно качество расизъм. Прояви на расизъм не ще откриете в цялата ни история. Това е заради по-висшата ни еволюция, бих казала, за разлика от тази на англичаните, които без французите и германците, култивирали ги назад във вековете, щяха още да кретат на опашката на европейското развитие. Англичаните ми говорят за расизъм, империята, за която расизмът и робството векове са били държавна политика и в Азия, и в Африка, и в Северна Америка.

В България ние сме робували, но не сме поробвали. В Британската империя парламентът забранява робството в почти всички свои територии през 1833 година. В САЩ, бившата колония на Короната, забраната влиза в сила през декември 1865 г., скоро след приключването на войната за независимост, тъй да се каже още прането на баба ми се ветрее на простора.

Освен всичко друго скрито и потайно истерията в английските медии за българския расизъм е и от гузност. Да си припомним апартейда, продукт на холандци и британци.

Корените на южноафриканския расизъм се появяват през втората половина на 17-и век след покоряването на Капската колония от Холандската източноиндийска компания. С времето се създава социална йерархия, на чийто връх са белите служители и свободните граждани, а негрите и робите са под тях. Това расово разделение се засилва след нахлуването на британците в Кейптаун. Още по времето на Британската империя на негрите е забранено да се заселват в земи предназначени само за бели и цветнокожи. На чернокожите африканци е забранено и да се придвижват от една област в друга без разрешително, в някои градове им е забранено да излизат след залез слънце.

Понятието апартейд или разделение на расов принцип се появява за първи път в реч на Ян Смьотс през 1917 г., който две години по-късно става министър-председател на ЮАР. По времето на апартейда чернокожите и белите ползват отделни училища, болници, обществен транспорт. На чернокожите африканци е забранено не само да живеят, но и да посещават градовете на белите без специално разрешение само за работещите в тях, но не и на техните семейства. Половото общуване между бели и черни е наказуемо. Най-тежкото наказание за такова деяние е 7 години затвор.

Със закон е забранено сключването на брак между бели и не-бели. Сключените в чужбина бракове не се признават в Южна Африка, ето това е расизъм. Тези закони са отменени едва през 80-те години на 20-и век.
За край на провалилия се апартейд се приема датата 2 февруари 1990 г... само три месеца след десетоноемврийския преврат в България и четири месеца след падането на Берлинската стена. Колко ли английски расисти кротко се радват на пенсиите си, докато ни псуват пред телевизора или докато четат вестника си.

И английските медии ще ми говорят за расизъм и ще ни наричат животни! И това ако не е гузната съвест на многовековни расисти!

Каква би могла да е заверата, след като без съмнение си личи някаква предварителна подготовка за провокацията на мача?

Прочетох, че всичко било направено заради несменяемия президент на БФС, но си мисля, че цената е прекомерно висока. То и само за шестте гола, които ни вкараха, Борисов можеше да му поиска оставката.
Освен за самовъзвеличаване, и той да каже нещо, не бих могла да квалифицирам по друг начин злобния коментар на президента Радев: „Футболът е огледало на състоянието на държавата. Каквото ни е управлението на държавата, такова ни е управлението на футбола.“ Дали Радев си вярва, че няма общо с управлението на държавата? Сигурно са го доставили от друга планета и за три години някой му е внушил, че президентът е турист на държавни разноски, който е длъжен където отива да твори каши и да петни родината си.

Много още конспирации биха могли да ни хрумнат, свързани и с Брекзит, но това, което според мен не бива да се пренебрегва и лежи някъде скрито и на пръв поглед без никакви допирни точки с аферата „български расизъм“, е свързано с Нидерландия. Когато говорим за расизъм, Британия и Холандия са в един отбор. Спомнете си апартейда. А приемането на България в Шенген основно зависи от Холандия.

Нидерландия, бивша Холандия, не е променила позицията си и е против приемането на България в Шенгенското пространство. В началото на юни тази година външният министър на кралството Стеф Блок на обща пресконференция с Екатерина Захариева в София заяви: „Впечатлен съм от охраната на границата, но има още една част, свързана с граничния контрол. Как се справя правителството с корупцията, контрола на трафика на хора и има ли допълнителни системи за това. Нужен е допълнителен напредък в борбата с корупцията и по-стриктна система“.

Колкото и да са добри междудържавните ни отношения, колкото и холандски фирми да инвестират в България – 80 милиона евро за 2018 г., каквито и рози да подаряваме на Ниската земя, тя си остава непреклонна и не допуска България да се присъедини дори частично – само по въздух и вода, към Шенгенското пространство.
Не съм убедена, че след тази нагласена расистка конспирация Нидерландия няма да втвърди още повече отказа да допусне България в Шенген. Тъй че ударът не е по хилавия ни футбол, а по България и по Борисов, който очевидно е неудобен някому в Европа, в Азия, или на някой много богат българин, на който тази власт пречи. Парите си струват.

Светлана Тилкова – Алена