Автор: Светлана Тилкова-Алена
В село Праужда, в чиито околности на изток започват Белоградчишките скали, с постоянно живеещи 34 души, се проведе първият международен фестивал „Слънчева Праужда”.
Организаторът на фестивала Емил Цанков приветства участниците и гостите, повече от 300 души и разказа за древният тракийски произход на името Праужда, означава „прехождам“, име свързано с пътя на слънцето. Свещено място с хилядолетна история, която ни връща, назад във времето на Сътворението. Древният праисторически часовник, разположен над селото и до днес отмерва точно времето.
В кратката официална част приветствените думи бяха от Ангел Георгиев – председател на Общински съвет – Белоградчик, Любен Иванов – народен представител в 51-о Народно събрание и Мария Тодорова – кмет на община Чупрене, Александър Александров - кмет на община Ружинци. Специален гост на събитието бе Светлана Тилкова-Алена, която ориса фестивала на дълги години живот и все по-многобройни участници.
От предиобед до късния следобед се извиваха дълги хора от гостите и участващите многобройни фолклорни групи от торлашкия край, представители на читалища, някои от които създадени в края на 19 век. Гост изпълнители бяха народната певица Ана-Мария и кавалджията Злати Петров.
От многото хора се огладнява, но гладни нямаше. Присъстващите пробваха, услади им се и се заситиха с уникални турлашки гозби, някои приготвени на място, като "Бел Муж" забъркан в голям казан и след няколко часово обгрижване и бъркане, в което се включи и Алена, бързо разграбен от хората на голямата опашка. Други местни вкусотии бяха турта, торлашка баница, приготвени на жив огън.
В късния следобед след кратък туристически преход, организаторът на фестивала разказа на присъстващите историята на параклиса "Свето Възнесение Христово", национален паметник на културата, построен през 1855 г. върху основите на древен храм, съграден назад в хилядолетията върху огромна тракийска могила. В църковните стени са вградени релефни плочи пренесени от руините на манастирски комплекс, построен по заръка на хан Борак две години след възкачването му на престола през 852 г. и 12 години преди покръстването на българите и съдружните им славянски племена. В манастирската обител е имало седем манастира и близо 800 монаси, впоследствие два от манастирите са напълно разрушени при земетресение още по времето на хан Борак, вече покръстен като княз Борис, име, което не е обичал и не е използвал, освен когато е необходимо. В тази монашеската обител първо е живял оттеглилият се от управлението княз, впоследствие е живял и в обителта при Патлейна.
Във времето на Видинското царство, при цар Йоан Срацимир, този монашеска обител се възприема като Мала Света гора, разрушена при османското нашествие.
Върху храма в Праужда може да се види „изгряващото слънце”, същия като в пещера Магурата. Двете преплетени змии увенчаващи кадуцея на тракийския бог Хермес също са вградени в стената на параклиса. Изображение вкопано в скалите показва пътя на Слънцето, Луната и пет планети и разкрива древно знание по астрология и астрономия.
Запазените древни символи по фасадата, уникалната иконопис и мистичната атмосфера, съхранена сред каменните стени, превръщат храма в място пренасящо в древни векове и отминало време пренесло в настоящето отломки от загубено знание и забравено величие, което чака своя миг да бъде събудено за нов живот.
