Лятото преваля, народът се е изсипал на морето, София пустее, места за паркиране колкото щеш, а тишината е измамна. Партии, партийки, движения мечтаят да управляват България и се готвят за война, но знаят, че първо трябва да спечелят битката за София. В ГЕРБ го дават политически лежерно, а иначе кипи строителство и бързо догонваме Запада... освен когато сами не си подлагаме динена кора и не се връщаме много назад. За последен път това мазохистично упражнение го правихме при Орешарски, но колцина днес помнят злополучното му управление преди шест години.
Ще ви припомня как Орешарски дойде на власт, а вие си помислете дали нямате усещане за дежавю със случващото се преди настоящите местни избори, ключ към парламентарните.
На 20 февруари 2013 г. премиерът Борисов подаде оставка последвана от предсрочни избори. В деня за размисъл Мая Манолова, тогава от БСП, подшушна на Николай Бареков, тогава безпартиен, лъжата за костинбродската печатница, уж подготвила за разпращане бюлетини, осигуряващи победата на ГЕРБ. Бюлетини, които ще заменят истинските. Измамата беше излъчена по забравената вече ТВ7 и близо 850 000 гласа бяха разпилени заради тази манипулация, подета от медиите. Тези хора повярваха, не се замислиха дали не ги лъжат и възприеха своето емоционално решение като логично съждение. А казват, че човек звучи гордо. Може и да звучи, когато човешкото същество е способно да мисли, а не да приема емоционалните си импулси за разсъдък.
Тогава Мая Манолова игра вабанк, Бареков от екрана на телевизията на Цветан Василев създаде нужната истерия и въпреки че ГЕРБ спечели тези избори, не можа да състави правителство. С помощта на Волен Сидеров, който осигури необходимия кворум, депутатите от БСП и ДПС гласуваха правителството на Орешарски. Предизборните обещания се изпариха като лански сняг, Европа блокира парите за България, а три кордона полицаи почти ежедневно обграждаха центъра на София. Протестите на мислещите хора започнаха веднага и продължиха година до оставката на Орешарски. Следващите избори през 2014 отново бяха спечелени от ГЕРБ.
Скоро след костинбродската завера Николай Бареков реши, че има подкрепата на всички желаещи срива на ГЕРБ, и яхнал вълната, създаде своята партия „България без цензура“ с не съвсем скромната заявка той да бъде следващият министър-председател. Желанията са едно, а мнението на планетите по въпроса – друго. Тогава въз основа на хороскопа, който направих, ясно и категорично казах, че политическият живот на Бареков и неговата партия няма да просъществуват повече от четири-пет години, а той си позволи да ме обиди от екрана на бТВ, удобно забравил, че е искал от мен лични хороскопи, за които ми е дал съответните часове на раждане. Има ли час – няма тайни. Царят е гол каквито и да ги бръщолеви. Хороскопът ми както винаги беше точен. „България без цензура“ вече е история. Бареков се скри в Брюксел на удобно, добре платено депутатско място, на което така и не разбрахме дали поне едно нещо е свършил в полза на България, или е избрал да ни разсмива с английския си, докато си заработва заплатата от 6824 евро чист доход с още много добавки, осигуряващи на средностатистическия евродепутат 10 000 евро чисти пари месечно.
Бушонът Бареков изгоря в играта на по-големите играчи, но надали е недоволен. Глупците и мразещите му осигуриха завидно за България материално статукво плюс 1500 евро към основната му пенсия след навършване на 63 години. Така е, омразата на тълпата винаги носи полза на този, който я владее, дори за кратко.
Мая Манолова се оказа нежелана в БСП след костинбродската афера и по милостта на Борисов стана омбудсман на републиката, който положи немалко усилия народът да я припознае като борец за човешки правдини... но ако може без въпроси за крайните резултати от защитата на едни или други граждански права.
През октомври ни предстоят местни избори. Избори на живот и смърт, най-вече за БСП. Официално кампанията трябва да започне в края на септември, но вече е факт. Всичко, което вреди и руши авторитета на управляващата партия и на Борисов, е позволено. Затова и заради годината на Юпитер агресията във всичките й форми е изразена, включително и диверсиите, каквито за мен са и палежът под моста на магистрала „Струма“, и на места разпространението на чумата по свинете в промишлените комплекси, и изхвърлянето на чували с остатъци от закланите животни във водоемите, и палежите на сметища. И още ще има.
Мозъците на хората ще продължат да бъдат промивани всеки ден и от телевизията, от интернет, от социалните мрежи ще се нагнетява недоволство и омраза към управляващите. Целта е електоратът да припознае внушеното му като собствена мисъл, с която заспива и се събужда. Тази е стратегията на „спонтанните протести“ и в София, и в провинцията – ГЕРБ да загуби водещата си позиция. Най-краткият път, засега невъзможен, е да се „превземе“ София. И след като костинбродската афера успя, защо да не бъде повторена. Бареков е минало, Слави Трифонов е актуален. Няма нужда от чужда телевизия, може да си направи своя и да говори каквото си иска. Кани се да обяви решението си на 15 септември. Политическият му проект щял да се казва „Няма такава държава“, което название е обидно за мислещите хора, за родолюбците и патриотите, но те не са му нужни. На човек, чиято душевност е отровена от омраза към хората, подхранвана от болен нарцисизъм, естествените поддръжници са мразещите, безродниците, глуповатите хора.
В началото на 2019 г. в интервю за в. „Уикенд“ казах, че „шоумен може да бъде политик, ако притежава необходимите качества". Слави Трифонов толкова отдавна внушава на обществото, че ще се включи в политиката и тогава народът ще поеме съдбините си в свои ръце, че според мен никой човек, способен да мисли, не го възприема сериозно. От телевизионния екран лесно се насаждат революционно-рушителни идеи, които се харесват на определени прослойки, но реалността е различна от медийния бабаитлък. Мнението ми като астролог е следното: ако Трифонов се включи в политиката чрез собствена формация, крахът му е предизвестен, а успехът – невъзможен в мащаба, за който мечтае.“ Толкоз, друго няма. Не си мислете обаче, че материалният интерес на Слави Трифонов няма да задоволи егоцентризма му и да събере около себе си всички болни от омраза към някого и нещо хора. Дали може да влезе в парламента? Да, може, но силата му ще е толкова, колкото да докара на власт някой нов Орешарски. Дотогава обаче трябва да се мине през рубежа на София. Смени ли си София кмета, предсрочните избори чукат на вратата. А сега тихичко се работи по места, мразещите се събират и се самонадъхват. Някои социологически агенции допуснаха пет процента преднина на Мая Манолова пред Йорданка Фандъкова, ако се кандидатира за кмет. Чудя се, но кой да ми каже, колко ли пари са получили тези агенции за врачуването си, формиращо нагласите на трудно мислещите хора?
Пак в интервю преди време казах, че ако се кандидатира за кмет на София, Мая Манолова ще загуби. Всеки си има мечтите, но мнозина не могат да направят разлика между мечта – постижима цел, и мечта – гола фантазия.
Няма да е лесно и на ГЕРБ, които сякаш не са способни да излязат от неподписаното, но съществуващо споразумение със СДС. То не им носи позитиви, а негативи. Казах го преди евровота, а ГЕРБ загуби две места. Припомням го отново. Да не забравяме, че СДС подписа споразумение с „Гергьовден“, а там, където е „Гергьовден“, там господар е провалът. Спомнете си всичките коалиции на „Гергьовден“ в предходните двадесет години. Само загуби.
Какво се случи в ГЕРБ, след като „Гергьовден“ се овъртя около Борисов през троянския кон СДС? Цветанов подаде оставка и острите думи между лидерите на партиите в „Обединени патриоти“ се превърнаха във война, която доведе коалицията до частичен разпад. Но на ГЕРБ още им е широко около врата. На кой ли му е къса паметта и силна вярата, че Съдбата все му помага? Докога ли?
Преди петстотин години Макиавели във вечната си творба „Князът“ написа: „Хората са толкова глупави, че за един проблем съдят само по последиците.“
Не съм оптимист и въпреки че кметът на София ще спечели четвърти мандат, ми се ще да пожелая хората да мислят и да не позволят на търговците на омраза да ги ласкаят и купят, за да не преживеем дежавюто Орешарски.
Светлана Тилкова – Алена
