Автор: Светлана Тилкова-Алена
Протестите против правителството продължават с манипулативно внушавана мощ от медии и ежедневна отметка в календара, но с вид на болник преди сетния му час. Народът трябва да приеме мисълта, че дръзновени революционери, младото поколение на България се бори за своето достойнство и свободи. И като му бъде набита тази мисъл в подсъзнанието на горкия народ, да отсвири ГЕРБ и омразния на мнозинството посредствени политици Бойко Борисов на изборите догодина. Прави са хората, чудо невиждано е в съвременна България една партия да излъчва три пъти един и същи министър-председател, и не само. Стефан Стамболов, един от най-дълго управлявалите премиери на България, дори праха зад гърба на Борисов не може да види, камо ли да го диша, Тодор Живков значително изостава и докато дойдат изборите през 2021-а, само стотина дни ще делят настоящия премиер от първото място за най-дълго заемал поста министър-председател за цялата близо 140-годишна следосвобожденска история на България, полагащо се днес на Станко Тодоров. Дали пък протестите не са заради уязвеното его на някой неосъществен управник? За каквото и да са, все са провалени. Без излишна скромност ще кажа, че астрологичните ми анализи, някои от тях направени година по-рано, се припокриват изцяло с действителността, но рано е още за окончателната ретроспекция. Който иска да проверява какво съм писала, интернет с готовност ще му предостави нужната информация във вестници и сайтове. Пак за протестите искам да споделя наблюденията си, но не от позицията на астролога, а в битността ми на психоаналитик.
Общата картина на „революционерите“ в астрологично заложените протести, свързани и с носталгия по миналото, но родени на дата, обричаща ги на провал, ни показа палитра от хора – заблудени купонджии, скучаещи в карантинираното лято, платени погромаджии, емоционално неудовлетворени, професионално незадоволени и политически провалени борци за народни правдини, безплатно мразещи, неадекватно скандиращи, млади и зелени, стари и презрели, щастливи същества, успели да преминат под дъгата, ненавиждащи Борисов, че им ограничава правата. Пъстри човешки души, които ме навяха на мисли за психическото здраве на народа ни.
За оптимизъм място няма, обществото ни е болно, тревожно, разделено, мразещо, но без памет за проблемите, наследени от социалистическото ни минало, които прехвърля в настоящия делник вече 30 години, обременено от грижи за оцеляването си, безхаберно за бъдещето си, на дъното на финансовата удовлетвореност и в личните отношения спрямо всички останали държави в Евросъюза. Е, как неусетно да не полудееш и да не заживееш в твой си свят, паралелен на реалния? Странно ли е тогава, че повече от един милион българи имат психични разстройства, а в България останахме по-малко от седем милиона. И за да е пълна веселбата, хората с болна психика свободно си ходят по улиците, защото държавата не иска да се грижи за тях, като ги отдели от „нормалните“, в част от които нормалността също е под въпрос, окажат ли се в критична за тях ситуация.
Безброй снимки и видеа от протестите изгледах и според мен психопатиите по учебник струяха от лицата, крясъците и действията на мнозинството. Така беше в началото през юли. „Нормалните“ протестиращи, те си знаят защо, срещу статуквото, бяха малцинство. През септември са изключение. Останаха другите, готови на всичко, издигащи бесилки, носещи ковчези, заплашващи да влязат с „Калашников“ в Народното събрание и да раздават справедливост, бленуващите революции и нов народен съд.
Какви диагнози наблюдавахме? Преди всичко индивиди - социопати, хора демонстративно незачитащи и поругаващи обществените норми и правила. Спомнете си хвърлянето на зеленчук, яйца и тоалетна хартия не толкова срещу сградата на Министерския съвет, колкото по герба на България. А и не сградата управлява, че да бъде оплескана. Този мисловен паралакс очевидно не е смутил никого от мятащите каквото са им дали. И още един пример за социопатично поведение.
На 5 септември храмът „Св. Петка Самарджийска“, издигнат преди повече от хиляда години върху римска гробница от IV век, осъмна след „мирния“ протест със залята с червена боя и размазани черупки от яйца врата с икона на светицата и мраморен праг. В тази малка черквица на 18 февруари 2012 година с решение на Столичния общински съвет източно от апсидата пред църквата тържествено е осветена плоча с надпис: „В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски йеродякон Игнатий“.
Народе???? Какво друго да кажа. След десетина дни полицията разкри извършителката – 64-годишна пенсионерка от село Мрамор. Обяснила, че това бил нейният начин на протест, защото в черквата имало икона, която много я дразнела. Аз обаче казвам, че истината е различна. Звездната карта в мига на поругаването на черквата ни разкрива друго.
Според номерологичните заложби денят цели промяна, но постигната през емоцията на омразата, агресията и физическото насилие. От постъпката тялото не боли, но мнозина православни християни са усетили болка в душата. Не я е дразнела иконата! Звездните аспекти показват, че є е платено с пари или с обещания да поругае черквата. Идеята не е нейна, а на съмишленици, които са стояли наблизо и са наблюдавали. Заради парите или обещанията, които е получила, е готова на самопризнания, за да спаси истинските виновници, а и вярва, че заради възрастта й ще й се размине. За любов към Бога и към ближния не може да се говори все заради звездните аспекти, които царуват в момента на агресията срещу храма и се противопоставят на доброто и кармата, но във вреда на извършителите.
На протестите видяхме множество от емоционално лабилни индивиди, характерно за които е, че от мимолетен повод изпадат в състояние на превъзбуда до краен афект. Дай им алкохол или дрога на такива хора и задръжките падат. И павета ще ровят и хвърлят, и слама ще трупат и палят... До възбудимите стояха хистеричните, хора, стремящи се да правят впечатление дори с цената на показно страдание и последващо грандиозно фантазиране, ако може пред тв камера, най-добре. Нима не чухме камари лъжи в ефир, на които тези хора си вярват и тайничко се надяват да събудят нечии чувства заради собствената им неспособност да обичат.
Част от водачите, скрити и явни, на протестите бих определила като анестезни, безчувствени личности, мислещи единствено за собственото си благополучие, готови да го постигнат независимо от цената и от пролятата кръв, разбира се, друг да я плати, хора, абсолютно неспособни на разкаяние и признание за собствена грешка.
Много слабоволеви физиономии видяхме сред протестиращите. Тези хора са благодатна почва за манипулиране и внушения, които да припознаят за свои. Лошото е, че на тях не може да се разчита. Бързо тръгват с хъс и люти закани и още по-бързо се отказват. Да даваш пари за протест на такива „революционери“ е загубена кауза. Да не пропусна твърдоглавите фанатици, нетърпящи авторитетите, мразещи личностите с харизма, които възприемат като тирани, незачитащи тяхното мнение. Ето, такива хора на протестите мразят безплатно.
Толкова за психопатиите на псевдореволюционерите, оплескали целия център на София. На тези хора са им внушили, че пишат новата история на България и имената им ще останат в паметта на поколенията, нищо от миналото не е важно, долу мафията и мутрите, сега се гради бъдещето. А дали е така?
Попаднах на отлично изглеждащи и ведро облечени младеж и девойка. Имаха вид на студенти първи курс, говорът им беше натрапчиво несофийски, които, докато крачеха радостно превъзбудени по „Раковски“, се подиграваха на мъж, който бил говорил за някой си Орешарски, а те нямаха представа кой е този Орешарски. Очевидно седем години от 2013-а, минали от едногодишното управление на този премиер на България, са много време за някои от дръзновените творци на новата българска история. Имам усещането, че на тези невежи с изкуствено вменена им значимост хора, дори и като мимолетен полъх не им минава мисълта, че са употребени. Горката България, ако те са новите є строители... И нека протестите продължат. Звездното колело се завъртя и от 24 септември те са в полза на правителството, независимо от влиянието на ретроградните планети.
