Автор: Светлана Тилкова-Алена
В началото Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста, тъмнина се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата.
И рече Бог – да бъде светлина.
И отдели Бог светлината от тъмнината.
Светлината остана за Духа. Тъмнината – за Материята.
Бог създаде материята да служи на Духа.
И ги обедини в едно. Светлина и Мрак, Дух и Материя, тяло и душа, единението на Живота.
Казват, в началото бе Словото. Но преди словото бе животът, който го съхраняваше и разпространяваше, защото без живот няма слово, но и без слово няма разумен живот.
Без слово животът е първична материя, все още не пристъпила към началото на своята еволюция.
От словото духовността се ражда.
Духовността на правила не се подчинява.
Духовността не се обяснява. Тя съществува, често отхвърлена, рядко пожелана.
Духовността е усещане за правилния път, по който съзрелият да бъде благословен от Духа на Твореца, даряващ, в началото от всички неразбран, духовно знание, покълващо в душата на човека. На едного, а после и в мнозина духовността расте, развива се, насъщна става. Градеж гради орисаният от Твореца в пустеещата нива на духовността сред хората. Целта е еволюция в Светлината по пътя на духовното израстване и интелектуалния възход. Мнозина сред човеците в България и по света наричат се духовно образовани, даряващи умения и знания, но колцина са наистина такива. Малцина сред множеството те са.
Причините се крият в обичайното тщеславие на хората земни. Високото им самомнение, че са белязаните с възможности неземни. Тази обичайна самозаблуда в битието и в бъдещето на човека твори страдания за всичките онези, които са решили духовност да градят при самовъзвеличали се гурута, йоги, медитиращи и левитиращи човеци, където духовността е само показна фасада, прикриваща желанията на материята.
Първото и основно изискване, което всеки строител на духовността е длъжен да спазва, е следният Вселенски закон: Всяка планета има своите нива на духовно и интелектуално развитие. Разумните същества, които я обитават, също са на различни нива във всяко от своите прераждания, които им отварят пътя към следващите.
Не подценявайте, не пренебрегвайте и не унижавайте по-малко знаещите, болните, с вродени аномалии, по-бавно развиващите се. Подавайте им ръка, ако искат да се развиват и променят, защото не знаете какъв духовен потенциал се крие в тяхната привидно никому ненужна физическа различност.
Труден е животът на духовните строители, дори всеки в обществото да знае тяхното име.
Духовният строител е добротворец, притъпил, дори напълно заличил желанията си първични, загърбил надменността, лицемерието, лъжата, желанието за мъст, когато е отхвърлен или страда заради недуховността на хората, сред които е роден или битува по избор или по принуда.
Духовният строител знае, че няма право да мъсти на който и да е човек, отхвърлил неговото знание, защото това е право на Създателя и на Съда Вселенски.
Духовният строител от миналото на хилядолетията и до безкрая на бъдещето е длъжен да заличи злобата, завистта и самолюбието, към които изкусително го тласка битието. Да бъде благ, спокоен, в хармония със своето „Аз“, творец в полето на нетленното, но зримо знание и бъдеще. На мнението чуждо неподвластен, защото духовният строител обичайно е изпреварил много своето време и е твърде различен от хората, сред които преминава животът му.
Строителят на Духовността е длъжен да дава повече от това, което очаква да получи, за да е полезен на обществото, в което е избрал да се роди и развива, но и на самия себе си.
Друг Вселенски закон, на който Строителят на Духовността също се подчинява, съзнателно или интуитивно, е:
По-малко знаещите са мнозинство, а причините за тяхното незнание са без значение. Дареното просветление на по-малко знаещите се връща върху вас като Божия благословия и ви помага и вие да получавате с лекота Просветлението, към което се стремите, защото знаете, че неговата същност е безкрайна.
За Духовния строител е важна осъзнатостта, че личният успех в попрището на духовността трябва да бъде споделен, за да има смисъл, за да са покълнали семената на новата духовност и след време тя да се превърне в норма, в плодоносна почва, очакваща своя бъдещ Духовен сеяч.
Този Вселенски закон ни казва, че не бива да сме съдници на другите хора, а точно обратното. Техният път не е нашият път, тяхната Светлина е различна от моята или на другиго. Духовният строител е въздържан, търпелив, помага на другите, без да загърбва себе си и своите потребности. Духовният строител, дори и неразбран веднага, винаги оставя ярка положителна следа. Този е начинът да заслужи да бъде Учител, Творец, Посветен строител, Пратеник.
Трети Вселенски закон ни съветва: Планетите над 16-о ниво на духовно и интелектуално развитие не са ваши врагове, без значение на кое ниво сте вие самите, обитатели на вашата планета. Те ви помагат да изплувате от Мрака и видите в далечината проблясващата зора на Светлината, на Слънцето и на Божественото сияние на Твореца.
Човечеството, обитаващо сушата на планетата Земя, на 20.12.2012 г. премина от 12-о на 13-о духовно и интелектуално ниво. За земляните 16-о ниво е безкрайно високо ниво, от него векове или дори хилядолетия делят човечеството!
Според този Вселенски закон Духовният строител е длъжен да разбира другите, да се поставя без предупреждение и пристрастие на тяхно място и да бъде добър човек. Да е жаден за нови знания, умения. Мечтите му да са отвъд материалното, защото този е пътят на духовната еволюция, която го превръща във все по-добър Строител на духовността на човечеството.
Запомнете, че Духовността израства с годините в човека. Тя тръгва от Мрака на майчината утроба, невидима, още от мига на първия плач, даващ знак, че се е родил нов живот. Първоначално я няма, защото е само развиваща се материя, но постепенно се събужда за живот. Един е готов да я припознае и грабне, друг я отхвърля, трети го е страх и не се колебае да я унищожава, когато може.
Хората не се раждат нито духовни, нито добри или лоши, нито зли и завистливи, нито агресивни и готови да нараняват. И понеже често сами избираме при поредното си прераждане неподходяща среда и родители, от един момент нататък е лична отговорност на всеки човек да започне да работи над себе си, особено ако иска да е проводник на Духовното знание и да помага при неговия градеж.
Духовният строител е двойно отговорен. Веднъж, пред законите на обществото, в което живее. От тях може да бъде потърпевш, но по-често не е, заради тяхното неразбиране.
Втори път, пред Вселенския съд, който е безкомпромисен в своите присъди и наказания, ако вреди със своите духовни учения на човечеството, Земята, дори и на Вселената, защото е част от Вселенския живот и осъзнато или не, е длъжен да спазва нейните закони.
