Писала си за даряването на органи. При даряването на кръв е, предполагам, същото. Но едно по-детайлно разяснение за кръводаряването ще е интересно. Доколко се свързват дарителят и дареният? Ако предположим, че някога се срещнат, има ли някаква предпоставка за ограничение от кармична гледна точка, например - да имат потомство? Това е произволно развита нишка, но би ми било интересно да узная.
Алена: При даряването на кръв се създава връзка между двете страни. Даряващият и получаващият кръвта се превръщат в кръвни братя, особено ако количеството дарена кръв е по-голямо, но и при по-малко количество е същото. Ето защо от гледна точка на незримия свят такива хора не бива да създават семейство помежду си или да женят децата си, ако се влюбят, при положение че семействата поддържат връзка. Не е редно дарителят и получилият кръв да сключват брак и да създават потомство. Чувала съм реплики като „какво толкова, тя тази кръв отдавна вече не е същата като дарената”. Да, от медицинска гледна точка това може и да е така, но от гледна точка на незримия свят и на законите на кармата е нарушение на изискването за създаване на здраво потомство. Проблемите може да се появят след поколения и тогава никой няма да знае, че причината е неспазено Вселенско правило. Ще се чудят защо се раждат болни или генетично увредени деца, ще страдат заради едно хуманно действие от страна на техните далечни и даже забравени предци, което не е трябвало да има продължение чрез обвързване в брак.
Аз самата години наред съм била кръводарител и се е случвало вливането да е директно – от моите вени в тези на нуждаещия се. С тези хора се познаваме и с годините не сме се забравили, но изпитваме именно братско-сестрински чувства.
Думите ми вероятно те озадачават, защото веднага в съзнанието ти изниква картината с множеството анонимни цигани, които очакват някой да купи кръвта им пред дарителските центрове, а във времето преди 1989 г. даването на кръв под строй в казармата беше обичайна практика. Никой никога не би могъл да разбере чия кръв се влива на пациента по време на операция. Въпреки тази все още съществуваща и много логична практика в съвременното човешко общество валидността на казаното от мен по-горе остава. Решението на проблема ще се намери в недалечно бъдеще, когато бъде създадена изкуствената кръв.
