Автор: Светлана Тилкова-Алена
Защо казваш, че нямаш приятели? А тези във фейсбук? Винаги се обръщаш мило към всички нас и ние ти се радваме. Знам, че не си лицемерна, че когато махаш приятели, те са се провалили и си научила, че не са искрени, а целта да са до теб във фейсбук е друга. Това го разбирам, но къде сме ние останалите!
АЛЕНА: Повод за обида няма, защото не съм посочвала конкретни имена, а говоря за всички хора, които по една или друга причина са около мен и се наричат мои приятели. Не правя разлика между приятелите си – реални или виртуални, но мога да кажа с натрупания опит през последните 14 години, че тези във фейсбук, дори и ако никога не сме се виждали, често са по приятели от останалите, които ме познават и лично. Така че вие си оставате мои приятели, които вярвам, че няма да попаднат в групата на „забравените завинаги“, след като бродим заедно във виртуалното пространство седем години.
Точно преди 14 години имаше сръдни от хора, които питаха как така нямам приятели. Като се замисля, то и сега май не са много истинските, въпреки че се радвам на множеството, с което общувам. Отдавна съм приела отношението към мен – както съм много обичана, така и според мен съм най-мразената в България. Да ме извини Лили Иванова, с цялото ми уважение към нея.
Единственият човек, за когото мога да кажа, че освен мой любим е и мой верен приятел, това е моят съпруг. Това би ми било достатъчно, но съм от хората, които обичат да общуват. Съветът ми към вас е да не допускате грешката да наричате приятели тези хора от вашето обкръжение, които не са покрили теста за приятелство. Аз имам свой собствен тест и отново го споделям с вас:
Любовта и приятелството изискват обич, уважение, доверие и преданост. Ако хората, които наричате приятели, са ви доказали, че ви даряват обичта си, уважението си, предаността си, без да искат отплата, че не са ви предали дори за дреболия, може да ги наречете приятели.
Не споделям мнението, че приятелството изисква двама души да изядат чувал брашно или торба сол заедно. Приятелството може да се роди за миг само с размяната на погледи или на усмивка, особено ако е съществувало в минал живот.
Приятелите трябва да дават, а не само да искат от вас. Трябва да гледате в една и съща посока и мислите ви да са на еднакви вълни.
Истинските приятели не ласкаят, а когато е необходимо, смело посочват грешките си един на друг.
Ако човек, когото наричате или се нарича ваш приятел, се е дистанцирал от вас, защото не сте задоволили негово желание или искане или сте на коренно различни мнения за политика, религия, житейска философия, нещо важно, той не ви е приятел.
Приятел е този, който ви приема с вашите недостатъци и не ви ги натяква непрекъснато, но не се обижда, когато вие му посочвате неговите.
Лоялността е качество на приятелството, без което то не може да съществува.
Приятел е този, който винаги е до вас, когато сте в беда или изпитвате радостта от постигнатото. Ако ги споделя с вас, без да поставя условия или да иска отплата, той може да се нарече ваш приятел.
Приятелите не се обаждат само на празник или когато имат нужда от вашата помощ. Това са просто използвачи.
Приятелите не се сещат за вас само когато ви видят в публичното пространство и осъзнаят, че могат да ви използват.
Приятелите не ласкаят и не лицемерничат, за да имат винаги отворена вратичка за скорошна или бъдеща полза.
Забравете веднага хората, които се наричат ваши приятели, ако са си спомнили, че съществувате, след като сте получили заслужено обществено признание.
Важното за мен е, че когато се научих да спазвам моите си правила, спрях да бъда наранявана от хората, които съм наричала приятели, защото от тези рани боли, понякога с години. Такива рани оставят следа за цял живот и могат да разболеят. Е, аз вече успешно и за миг ги лекувам!
Приятелите са винаги един до друг. Те се подкрепят, те се веселят, те страдат и се радват заедно, те винаги разчитат един на друг и заедно се защитават от често злия свят, в който живеят.
Пожелавам ви, скъпи читатели, да имате поне един, но истински приятел и животът ви да бъде Светлина, разпръскваща Мрака, в който би ви тласнала самотата. Аз го имам и съм щастлива!