Линда Гудман също не говори за безсмъртие, а за умение да съхраним така физическото си тяло, че да живеем продължително. Тя беше част от нас, петимата, надарени да странстваме във времето и пространството. Нейните знания са и мои, и на останалите трима, защото сме се родили с тях. Както тя, така и ние, добре знаем, че само високоразвитите планети, които са на 22-о и 23-о ниво на духовно и интелектуално развитие имат право да живеят толкова дълго, колкото искат, но те са постигнали съвършенство, което за земляните е невъзможен хоризонт от десетки хиляди години развитие. Ако не се самоунищожим междувременно.

Ние, земните хора, сме само на 13-о духовно и интелектуално ниво на развитие. Затова и граф Сен Жермен, и Линда Гудман, и всеки, който е имал и има прозрения за минали прераждания, и шанс да открехне завесата на бъдещето, знаем, че на това ниво прераждането е задължително, дори и ако сме живели един живот в продължение на 500 години. И такива хора е имало на Земята. Живеят и днес. В един момент физическото тяло дава знак, че е време Душата да се освободи от него. Да се пречисти и да се роди в ново, защото все още на човечеството му е трудно да твори само положителна Карма и най-вече да знае как да я твори.

Все още, при нас властват материалното начало, злото и омразата. Имаме много да учим. Ето защо мога да кажа, че еликсир на безсмъртието може да има, но за удължаване на живота, като се съхрани здравото физическо тяло, а не за вечен живот. Който твърди, че е постигнал безсмъртие, не казва истината. Той също в един момент ще се раздели с това си съществуване и ще се преражда толкова пъти, колкото е нужно, за да заслужи раждане на високоразвита планета, която ще му дари безсмъртие.

Прочетох за отношенията между художника авантюрист Ришар Шанфре и Далида. Твърдението на Шанфре, че е граф Сен Жермен, мога да определя единствено като измислица за привличане на вниманието към него. Ако приемем, че граф Сен Жермен се е докоснал до безсмъртието или, че е пратеник от друга планета, за да помогне на европейците в тяхното развие или да попречи на някакво предстоящо зло с катастрофални последици за Европа, тогава е повече от невъзможно да приемем, че такъв човек може да се самоубие. Знаем, че самоубийците никога не се прераждат и този закон в незримия свят е известен на всяка от високоразвитите планети.

Все пак, формула за безсмъртие има. Естествено тя не става за пиене, а дава правилата и начина, по който да живеем, за да не товарим Кармата си.

Пергаментът с правилата за вечния живот е открит от тамплиерите в полуразрушения Соломонов храм в Йерусалим. Вечен съгласно нашето разбиране. Те са знаели какво търсят и са го намерили, с което са заслужили бързия си възход и могъщество. За съжаление и типично по човешки притежателят на копие от пергамента – папа Климент V, го е изгорил след разпускането на Ордена. С надеждата, че безсмъртен ще е само този, който е прочел и запаметил правилата за безсмъртие. Папата така и не успял да осъз­нае правилата, за да задейства влиянието на формулата и също си отишъл от този свят, погубен от негативната Карма, която си е сътворил. По ирония на Съдбата, папа Климент V е направил добро на унищожения вече Орден на тамплиерите. Освен малцината оцелели и посветени в тайната тамплиери, той е бил единственият жив човек запознат с пергамента. След изгарянето на правилата за безсмъртие и смъртта на папа Климент V, тайната останала единствено владение на пазителите на Ордена и посочила хоризонта на неговото бъдещо възраждане.