Автор: Светлана Тилкова-Алена
Първите две десетдневки на септември ни подтикват да сме добротворци, готови да помогнат на всекиго, но и потърпевши от агресията на хора, осъзнали, че получават помощ от по-знаещи и можещи от тях. Предпазливостта в отношенията е задължителна, защото мнозина трудно ще разпознават лицемерите и използвачите, прикрити зад омайни слова и клетви за приятелство. Познанствата, делови и лични, съветвам да бъдат избягвани, нямат позитивно бъдеще. Няма да ни се разминат и политически драми, ако сме допуснали отново измамниците и погазилите закона да управляват, дружно налазили кацата с държавния мед. Заради липса на знания, умения, променливост на мнението и необмислени обещания рискуваме да бъдат подписани вредни за обществото междудържавни спогодби, които ще ни тласнат към неблагоприятно развитие. Поемането на отговорности за развитието на България и социалното положение на народа ще e по-често форма без съдържание, на която не бива да вярваме. Чудесата даром и заради обещания не идват. Натрапчиво досадно ще е желанието на родни политици да се фукат с международни познанства, подчертаващи тяхната значимост, което води не до величие на държавата, а до провал в управлението заради податливост на ласкателства и неосъзнаване целта на ласкателите, особено при подписването на договори. Не бива да приемаме с доверие омайните думи, с които управниците ни поднасят „успехите“ си на ползу роду, точно обратното – недоверието ни крепи и пази държавата.
