Въпрос към Алена: Здравейте, Алена! Бях безкрайно очарован от историята на известния граф Сен Жермен. Смята се, че е бил невероятен алхимик и е можел да превърне оловото в злато, както и че е бил безсмъртен. Знаел рецептата за еликсир на младостта, който превърнал жена на средна възраст в девойка за няколко дни. Но ако правилно съм разбрал, самият граф твърдял, че този еликсир просто забавя стареенето. Владеел е, общо взето, всички европейски, а може би и други езици и макар да се е радвал на обожанието на всички дами, той е бил сексуален въздържател. Бил е гениален във всички изкуства. Разказвал е исторически факти за Древна Гърция, сякаш е бил там и реално. Няма доказателства за това кога е роден. Естествено, счита се, че е починал, но това също не е много сигурно. Твърдял, че всичките му знания са дошли от странен непознат от неговото минало.
Любимият на Далида – Ришар Шанфре, твърдял, че е граф Сен Жермен, но той се самоубива, затова някак не ми се вярва, че истинският безсмъртен би предприел такова действие. Така или иначе и за него се твърди, че бил алхимик.


Въпросът ми е дали въпросният граф наистина е бил безсмъртен и ако да, дали това има връзка със стъпките, описани от Линда Гудман? Защото в един от форумите, посветени на нея, потребител твърди, че е постигнал безсмъртие по друг начин, за който не говори. Интересното при него е, че яде месо без проблеми, а в „Звездни знаци“ месото трябва напълно да се изключи от менюто на човек, поел по пътя на безсмъртието. И дали изобщо го е „постигнал“ по някакъв начин или е възможно да е роден такъв? Защото, ако правилно си спомням от „Звездни знаци“, на Земята живеят хора, които никога не са умирали... И естествено, възможно ли е Ришар Шанфре наистина да е бил граф Сен Жермен в края на живота му? Знам, че въпросът ми е малко странен, но тази личност сериозно разбуди любопитството ми.

Отговорът на Алена: Граф Сен Жермен почти от три века човърка любопитството на хората, които не могат да си обяснят загадките свързани с неговата личност. Загадки, нетипични за обикновеното човешко същество. А, когато знанието и логиката не могат да намерят вер­ния отговор настъпва часът на фантазията, която създава една нереална и мистична картина на неговия живот и възможности.

Отношението към този човек е ясно, недвусмислено и крайно. Рационалистите, за които истинско е само онова, което може да си види и пипне са го причислили към измамниците. Да, начетен, интелигентен, даровит, речовит, без съмнение изключителна личност... но измамник.

Във втората група са хората, които се колебаят и допускат, че „би могло и нещо да е вярно“.

Не са малко и вярващите безпрекословно в неговото безсмъртие и житейска история.

Аз бих могла да открехна леко завесата към тъмата, в която се губи още една възможност за тази запомнена от историята личност. Ако, погледнем към граф Сен Жермен от един нетипичен за човешкото мислене ъгъл, можем да намерим обяснение за много от неговите постъпки.
Представете си, че съществото, което тогава и днес наричаме граф Сен Жермен, е хуманоид, представител на извънземен разум, който е дошъл на Земята с някаква цел. Да приемем, че мисленето и общественото съзнание в Европа през ХVІІІ в. е имало нужда от някакъв малък тласък, за да тръгне в полезна за развитието си посока. Каква по-добра легенда, отваряща вратите към домовете и сърцата на властващата аристокрация, от тази за безсмъртието, изключителния интелект, способността да се подмладяват дамите и да се прави злато от олово.