Автор: Светлана Тилкова-Алена
Скъпи читателю-приятелю! Заедно с вас, моите верни съмишленици и съратници по пътя на истинското знание за незримия свят, навършихме двадесет години. За някои пътят се оказа непосилно труден, а знанията ми неразбираеми. Други напуснаха зримия свят, но нови идват и споделящите пътя ми не намаляват. Благодаря!
Двадесет години и двеста четиридесет и един броя на „Кармичният кръг“, моето авторско списание, му отреждат достойно място сред най-дълго излизащите списания в България през предходните сто и четиридесет години. Неговият толкова дълъг и все още току-що навършил пълнолетие живот е благодарение на вашите писма с лични истории, радости, тегоби, а хороскопите ми са моят ежедневен съвет как да откривате верния път измежду многото примамливи, но грешни.
От излизането на първия брой на списанието на 26 януари 2001-а изминаха двадесет години, а ни даваха само шест месеца живот. Какво ли не чух в далечните 1999-2000 г., когато идеята за издание, списвано само от един човек, доби ясния образ на месечно списание. Какви ли не заклинания чух, че не бива да издавам точно такова списание, защото има поне няколко в България, защото един човек няма знания и време да списва цяло списание, защото никъде в Европа, че и по света няма издание, списвано от един човек, защото, защото... Само че аз вече бях решила. Така се роди „Кармичният кръг“.
Започнахме на тридесет и две страници, черно-бели, на вестникарска хартия. Въпреки че пазарът на периодика тогава беше преситен с какви ли не издания за астрология, езотерика, магии, ритуали, откровени страхотии и фантастични измислици, интересът към „Кармичният кръг“ беше стимулиращ. Брой четвърти на списанието излезе на тежка бяла хартия и продължи до 2005 г., когато тридесет и двете черно-бели странички на „Кармичният кръг“ нараснаха до петдесет и шест пълноцветни страници. Така е и до днес.
В електронния си вид списанието достига до читатели в 87 държави. В хартиения му вид сега, по време на пандемията, положението не е толкова блестящо, но нямам причини за недоволство. До началото на заразата „Кармичният кръг“ се продаваше на вестникарските сергии в повече от половината европейски държави, в двете Америки, дори в Претория, Южноафриканската република... Неведоми са пътищата вестникарски.
Минахме през нелеки години, днес ми е смешно, но в началото се ядосвах. Тогава заради множеството издания се опитаха да ми „помогнат“ по-бързо да се откажа от издаването на списанието. „Конкуренти“ даваха по пет лева на сергия на продавача, за да не излагат „Кармичният кръг“. Далаверата беше повече от добра, защото основната отстъпка от изданието, както и от всяко друго отива при собственика на разпространителската фирма, а не при продавача. Откъде знам ли? Казаха ми го продавачи на сергии. Един-двама от тях бяха много доволни от този неочаквано печеливш страничен бизнес, защото хем си взимаха петте лева, за да крият „Кармичният кръг“, хем го продаваха на близки и познати извън сергията. Как да не им завидиш на търговския нюх! Но и това мина. Няма как по такъв „тарикатски“ начин да спреш едно издание, което се продава на всяка сергия. Ако реша да спра списанието в незнаен момент в бъдещето, вие ще научите първи, от мен, а не от „всичко знаещия“ продавач на вестникарската сергия.
Една-две години след началото ме изненадаха с прозрението, че е невъзможно „Кармичният кръг“ да излиза повече от три години, защото всичко ще бъде казано! Тогава се почувствах засегната и огорчена от този словесен бисер на ограничения мироглед, но днес съм помъдряла и знам, че никой не може да надскочи своите мисловни граници. Нима безкрайният живот в зримия и незримия свят може да бъде описан и предаден за архив само за три години и тридесет и шест броя на списанието?
Изминаха двадесет години, изпълнени със споделени човешки драми, с възходи за тези, които чуха съветите ми, с падения за инатливите, които и до днес са убедени, че са по-силни от Съдбата и отказват да приемат истините за себе си, за България, политическите ми прогнози и се превръщат доброволно в зрящи слепци, защото този е единственият начин да се самозаблудят, че заложеното няма да се случи. Уви, то винаги се случва – примерите и доказателствата са във всеки брой на списанието. Все повтарям, че ние сме господари на Съдбата си, но и никой не е по-силен от своята Съдба. С живот напук на Съдбата хармония, щастие, пари не идват. С измама и непочтеност също.
В началото на двадесетата година на „Кармичният кръг“ с тъга и разочарование установих, че човек от предпечата, който работи за списанието от първия му брой, е разпространявал мои непубликувани текстове, включително и от книгите ми. Дори е имал наглостта да наименова служебния ни компютър със своето име и то, невидимо за мен, става видимо и излиза преди заглавията на моите материали навсякъде, където изпращам текстовете си, заблуждавайки читателите и деловите ми партньори, че са негови авторски. Въпреки многото съвети, които е искал и съм му давала през годините, въпреки трудния, но верен път, който му начертах, за да се превърне в Скорпион Орел, той така и си остана Скорпион Змия. Този човек вече няма достъп до списанието, нито до книгите ми, но ми трябваше повече от месец да „преболедувам“ неговата непочтеност.
Сигурно си мислите, че след като списанието има толкова дълъг живот, го списвам лесно и бързо. Уверявам ви – не е така! Всеки брой създавам въз основа на вашите писма с въпроси и лични истории с къртовски труд. Аз знам и мога, за мен зримият и незримият свят са едно пространство и поради това искам да съм ви полезна с изстраданите ваши лични истории, които всеки път съпреживявам, с постиженията и радостите ми, когато ги споделяте.
Знам, че насила добро не мога да направя, отдавна спрях да правя и непоискано добро, но се радвам на всеки, който е успял в живота с моите съвети. Вярвам, че ще продължим заедно и през следващите десетилетия.
Бъдете смели, пишете, споделяйте и следвайте съветите на Съдбата си, чийто тълковник съм аз, защото дойдох Светлина да ви дам!
