Днес се навършват 30 години от един от най-зловещите инциденти в историята на тениса.
На 30 април 1993 г. легендарната Моника Селеш бе наръгана с нож в гърба от германеца Гюнтер Пархе по време на мача си с Магдалена Малеева на турнира в Хамбург.
По това време българката, част от легендарната фамилия Малееви, е на 18 години, а резултатът в 1/4-финалния двубой е 6:4, 4:3 за югославянката, когато Гюнтер, фанатичен фен на голяма съперничка на Селеш - Щефи Граф, нахлува на корта и наръгва с нож Селеш между плешките.
Нараняванията на Селеш, тогава №1 в света, са сравнително леки, като се има предвид големия нож, с който е нападната, но на нея ѝ отнема години да се възстанови от психологическата травма, като тя се завръща на корта чак след две години.
Впоследствие съдът решава, че Пархе има психическо разстройство и той не лежи в затвора за деянието си. Германецът почина на 68-годишна възраст.
"Този човек промени историята на тениса, нямам никакви съмнения в това. Моника щеше да спечели много повече", коментира друга легенда в тениса Мартина Навратилова.
"Той ме наръга умишлено и не получи никакво наказание за това. Никога не успях да го преодолея. Не мога да го разбера", споделя Селеш след години.
Печели общо 9 титли от Големия шлем на сингъл, записва 595 победи и заема първото място в световната ранглиста 178 седмици. В най-силния период в кариерата си, преди инцидента в Хамбург, тя печели 7 титли от Шлема в рамките на девет турнира.
Днес 49-годишната Селеш живее във Флорида.
Тя беше само на 16 години, когато вдигна трофея на "Ролан Гарос", като по този начин стана най-младата победителка от Големия шлем в Париж. През 1991 г. става и най-добрата тенисистка на планетата. Светът просто беше в краката й...
"Първата седмица не можех да движа ръката си, но си позволих малки изблици на надежда, че ще се възстановя напълно и след няколко месеца ще бъда отново старата аз. По това време все още не бях наясно със сериозността на това, което ми се случи в Хамбург", разказва още Моника в своята автобиография.
"Имаше причина татко да не присъства на онзи съдбовен мач в Хамбург. Когато той и мама се присъединиха към мен във Вейл, той изглеждаше зле.
Беше от старата гвардия и мразеше лекарите, просто не можеше да понася прегледи. Имаше рак на простатата... Бях съсипана, сякаш някой си беше изиграл жестока шега с мен.
Татко беше приет в най-модерната клиника в Минесота. През пролетта на 1993 г. се поболях от притеснение за баща ми и се страхувах за моята кариера."
През юли 1995 г. Моника триумфално се завръща в тура. При безпрецедентни мерки за сигурност през 1996 г. тя спечели деветия турнир от Големия шлем в кариерата си.
Щастието й трае кратко. Тя осъзна, че баща й бавно губи битката си с болестта и този факт я съсипва.
"Всеки ден мислех за него. С течение на времето ми липсваше все повече и повече. Където и да пътувах, татко винаги беше до мен. Когато беше опериран от рак на простатата и се залежа, аз бях до него, давах му морфин за облекчаване на болката и го насърчавах да издържи, точно както той ме аплодираше от трибуните.
Той почина през май 1998 г. и тази загуба ме боли много повече от раната в Хамбург", откровена е Селеш.
Заради смъртта на баща й, честите контузии, депресията, кошмарите от атентата в Хамбург кариерата й тръгва надолу. Тя просто никога повече не бе старата Моника. Окачи ракетата официално през 2008 г.
