Тормозът на отговорната безотговорност

2111608292.jpg
Снимка: Lap.bg

Извинявам се на всички, които ще се почувстват засегнати от думите ми, но ако вчера бях вулкан, избухването ми щеше да се е чуло и зад горите тилилейски. Вчера беше 18 април. Вероятно на повечето от вас денят нищо не припомня, редови ден, сряда. Аз обаче пиша редакторската си колонка на 19 април и още лавата на яда гъргори в мислите ми и лъчи от погледа ми.

Имам важна среща в 17.30 ч. Винаги съм точна. Считам закъснението за обида и към мен, и към човека, който ме очаква. Тръгваме достатъчно рано някъде под Бояна, за да стигнем в центъра. Движение няма, за няколко минути сме до НДК. Там – тапа. „Евлоги Георгиев“ – затворен. Зачудихме се що за протест има, след като до обичайното им място, жълтите павета, е далеч. Завиваме наляво и тръгваме към центъра. Подминаваме „Любен Каравелов“, задръстването е огромно. Завиваме надясно по „Левски“. След сто метра булевардът е затворен. Може само наляво по „Раковска“. Спираме до гладко обръснат, усмихнат млад полицай. Питаме какво става, кой протестира, а той с щастлива усмивка на запалянко ни казва: „Ама как, „Левски“ и ЦСКА играят“. Боже, колко съм неосведомена – ето защо животът в центъра на София е блокиран. Българските „грандове“ играят, а аз – невежа за това събитие от първа величина в държавата си позволявам да недоволствам.

Тръгваме по „Раковска“. След двеста метра, при френската гимназия, още един полицай. Разперил ръце, ръкомаха и пъди всички коли наляво по „Патриарха“, защото „Раковска“ е затворена... изненада... За хората, които нямат представа от централните софийски улици, ще кажа, че всички коли бяха насочвани да се въртят в омагьосан кръг, като на въртележка в Луна парк, ама по-голяма. Караме с отворени прозорци и във влачещия се автомобилен поток, почти броня до броня, псувните на шофьорите подскачат като пуканки в микровълнова печка. Шмугваме се в първата вдясно, все пак като софиянци знаем откъде и как може да се мине по малките улички, за да се избегне полицейската забрана по главните. Явно знаещите бяхме повечко, защото докато стигнем „Солунска“ и „Гурко“ та отново да излезем на „Раковска“, се влачихме кола връз кола половин час. Разстоянието е малко повече от километър. Оттам нататък вече е лесно – след пет минути сме паркирали. И всичкото това защо? За да се осигурят „непресичащи се маршрути“ за агитките на „Левски“ и ЦСКА, да не би да се сбият и да се наранят тези безценни за държавата ни граждани. Целият център на София в пиковия час е блокиран. Малцина, няколкостотин човека, тормозят стотици хиляди, а полицията и жандармерията много отговорно ги пазят преди всичко от тях си. Типична българска ненормалност, която възприемаме като нормалност и дори сме свикнали с нея. Псувните отделно. Не съм чула колко стотин хиляди лева струва това мероприятие на полицията, но то се плаща от нашите данъци и като капак – не за общо благо, а за всеобщ тормоз! Един господ знае колко милиона са похарчени, за да бъдат охранявани футболни агитки.

От много години насам футболът в България е жалка пародия на великата игра. Може би затова се родиха тези „агитки“ от лумпенизирани и стимулиращи бабаитлъка си с каквото им е по джоба млади и не толкова млади същества. Футболът, играта, отиде на второ място, агитките иззеха общественото внимание, пишат ги по вестниците, показват ги по телевизора в централните новини. Те са събитието, не сблъсъка на терена. Той е само за подгряване, нещо вторично, без което може.

Полицията полага особени усилия да не провокира битките на агитките. Ама че пречели на всички с „походите“ си, на кой му пука. Че ставаме за смях на всички държави, в които футболът е водещ, а не агитките, пак на кой му пука. Важното е, че държавата отговорно е взела мерки за недопускане на насилие в изначално безотговорното си поведение спрямо гражданите на София, за които футболът, дори между „Левски“ и ЦСКА, не е въздух за дишане, могат да минат и без него.

Като искат синьо-червените бабаити да се бият, нека мачовете между „Левски“ и ЦСКА да бъдат на някой селски стадион, а ултрасите да си премерят каквото могат на къра до стадиона. Да се бият, да се колят, каквото искат да си правят, предполагам, че най-фанатизираните им членове, като гледам фациеса на някои от тях, надали са способни на нещо смислено.

Ако държавата беше отговорна към гражданите си, в случая на София, най-малкото щеше да създаде ред, при който мачовете на тези два отбора да се играят без публика. Друг е въпроса, че така се наказва невинния – отбора, а виновния минава метър. Сякаш проблема няма решение.

Коментари (0)
  • Най-новите отгоре
Коментирай
Вашият коментар:
 
 
Топ предложения