Дайте да дадем, че да изберем президент от ГЕРБ. Този беше повикът по време на президентските избори през 2011 г., когато се чудехме дали на Калфин или на Плевнелиев по ще приляга президентския кабинет. И тъй като в хороскопа на Плевнелиев нямаше нищо смущаващо, беше избран да представлява България пред света, да носи държавническата и политическата отговорност за единството на нацията и да бъде главнокомандващ на Българската армия. Надали някой тогава си е мислел, аз също, че бившият министър и настоящ президент ще бъде нещо по-различно от парадна фасада, зад която стои премиерът Борисов и подава репликите. Очевидно Плевнелиев е бил на друго мнение, след като почти веднага след встъпването си в президентските правомощия си позволи да откровеничи в интервю, че в зората на демокрацията се занимавал с направата на хороскопи и знае, че в предходно прераждане е бил пастирка. На този човек видимо не му беше ясно, че да си купиш машина, която бълва предварително написани типови хороскопи, не е като да си астролог по образование и призвание.
А с прозрението си, че е пасъл стадо дребен добитък в предходно прераждане, ей така, на игра, се противопостави на християнската църква, която отрича прераждането и ако спазваше решенията на църковния си събор отпреди 1600 години, би трябвало да анатемосва всеки, който изповядва вярата в прераждането. Нашето духовенство воглаве с патриарха тогава се направи, че не е чуло прозрението на президента или не го е взело насериозно, защото анатема не последва. И като се започна една излагация в думи и дела от българския президент Плевнелиев – не е спряла и до днес, а краят й къде ще е – не знам.
Българската история помни един-единствен случай, в който свинепас става цар... и оплесква всичко в царството нищо, че едно време в учебниците ни по история описваха метежа на Ивайло като първото антифеодално въстание в Европа. Най-обичаме ние в България да сме първи, дори когато място за гордост няма. Вероятно, защото сега почти във всичко сме последни. И тъй като пак лелеем да сме първи, ще предложа да сформираме комитет, който да събере всички гафове на Плевнелиев, та да бъде записан човекът в книгата на рекордите „Гинес“. Надали има държавен глава на планетата, който да е абсолютно неподатлив на култивация и невъзприемчив за начина на говорене, характерен за дипломацията. И ако Плевнелиев продължава да се изявява като пастирката, на която вместо стадо добитък случайността е поверила цял народ и всичко му е на шега и игра, а отговорността е на думи, аз с всеки изминал ден ставам все по-притеснена.
Начинът, по който говори и действа Плевнелиев, мога да окачествя единствено като предателство към България и негодност да изпълнява задълженията си на заемания пост. Не знам на какво се дължи поведението му, дали на оглупяване, дали на пренапомпано его, дали някой му е промил мозъка. Знам, че думите и делата му ще вредят на България и народа дълго след края на неговия мандат.
Президентът, който и да е той, носи политическата отговорност и представлява България в международните отношения. Думите му се възприемат като позиция на държавата.
Дали е позиция на България изяв¬лението на Плевнелиев пред в. „Индипендънт“, че „Москва водела хибридна война срещу България“ и имало „опасност от руска агресия“? Освен това „ефективен и сигурен начин за Русия да дестабилизира Европа е през Балканите, затова Путин се фокусира върху това“. Най-накрая нашият президент забива пирона в десетката на собствената си фобия, с твърдението, че Русия стои зад „масираните кибератаки срещу български институции“. Интересно откъде го знае. От българските разведки в екипа на Путин, може би.
Ако този човек беше цар нейде във вековете назад, вече щеше да е без корона, разбирай – с една глава по-къс, защото такива думи означават война, каквато никой не иска. Днес можем да сбъркаме и оправдаем словоблудството със свобода на словото. Казано – забравено, но не и когато са изречени от държавен глава. Тогава се помнят и даже оправданието, че президентът ни битува в негова си реалност, няма да ги заличи и да ги опрости. Те завинаги ще си останат в архивите и Русия няма да се поколебае да ги използва, когато й е удобно.
Острата позиция на премиера Борисов – „Не съм такъв ястреб и не подкрепям такива обвинения“ – надали може да смути Плевнелиев, на когото със сигурност вече му е ясно, че фиаското му е пълно и не би могъл да мечтае за втори мандат. Вероятно ги плещи такива, за да се докара пред своя бъдещ работодател – кой ли е той, питам се аз. Очевидно не е българин, след като Плевнелиев се опитва да ни вкара във война с Русия във време, в което никой от световните лидери, събрали се на срещата на Г-20, не си позволява крайни изявления, всяка дума е премерена, а отношението към Русия е внимателно и сдържано. Както се казва за такива като Плевнелиев – на гол корем, чифте пищови. Но не е смешно, защото народът не е гласувал на този човек правомощия да насъсква към война, а е искал да бъде носител на единството на нацията, както пише в Конституцията.
Оттук нататък накъде? Или се правим на разсеяни пред света и с крива усмивчица казваме – не го слушайте нашичкия президент и без това от него нищо не зависи или действаме по достойнство, за да запазим достойнството на България. Второто изисква, според мен, предсрочно прекратяване на пълномощията на президента Плевнелиев заради вредите, които нанася на България и на народа, като въвлича страната ни във враждебни действия спрямо Русия и умишлено нагнетява напрежение с тази държава, което не е предизвикано от действително посегателство върху суверенитета на родината ни. Надали обаче ще се стигне дотам Конституционният съд да иска свалянето на Плевнелиев от поста му, защото ние винаги сме много силни на думи, но все ни убягва смисъла и същността на думички като достойнство, род, родина, безродник, предател.
По Конституция президентът е върховен главнокомандващ. При нужда ще поведе българската войска, доколкото я има, към нови победни битки. Ама никой не го вярва, даже и на теория, защото само бутафорен главнокомандващ би си позволил да обезвери войската, като реве и се сополиви пред камерите за загиналите при терористичния акт в Париж. И в това отношение е за „Гинес“ нашият президент, защото френският не го видях да плаче или ако го е сторил, е било тайно.
Интересно защо Плевнелиев се репчи на Русия, а не призове народа да започне да се готви за войната с тероризма, която няма да подмине България. Недай си Боже да ни изберат за цел, няма да имат никакви проблеми. Абсолютно сме неподготвени – и като мисловна нагласа, и като мобилизация на населението, и запасняците. Изживяваме се като зрители, убедени, че бомбите и смъртта са само по телевизора, дали ще е филм или пък наистина, все тая. Ние нали сме надалече и „няма пряка опасност за националната сигурност“. И докато ни успиват с такива лъжи, си представете следния сценарий: Министерството на вътрешните работи на България публикува тревожна статистика, която показва, че от общо над 28 хиляди мигранти, които са пристигнали в България от началото на тази година, в бежанските лагери в момента се намират само 1366 души. Все още не е ясно дали липсващите почти 27 000 човека са минали нелегално границите или част от тях са се разпръснали и заселили в изоставени български села. Необитаеми къщи, колкото щеш. Иди ги търси, докато не се окопаят и сами не се появят с калашници и ятагани. Очевидно българските граници са разграден двор, щом хора, равняващи се по брой на настоящата Българска армия, са се изпарили и никой не е разбрал кога са се изнесли и дали са напуснали нашите земи. Какво ли ще се случи, ако на някой злонамерен европеец му хрумне, че каналджийството е държавна политика на България. Тогава, сбогом Шенген.
Къде е Плевнелиев да призове народа за бдителност и да мисли как сам да се защитава, защото армията ни всеки момент може да тръгне към сирийските пясъци. Ако вярваме на военния ни министър Ненчев, „сме готови за бойни действия на Българската армия, в случай че Франция помоли за това. Ако ни поискат помощ, ще се отзовем с възможностите, с които разполагаме. Естествено, че имаме готовност да участваме в сухопътна операция в Сирия“... И този иска да ни вкара във война!
Интересно ми е кой управлява България, след като военният министър запазва поста си, въпреки че се противопоставя на думите на премиера, че България няма да участва в наземна операция. Вероятно Господ, защото бил българин. Може и да е българин, но ако е такъв, то е по кръв и по род, а не само по гражданство и няма да ни дари мир и спокойствие, ако ние сме безотговорни към собствения си живот и държавна цялост.
