Благодаря на ГДБОП, киберпрестъпления

хакери, престъпление, компютри, технологии
Снимка: pixabay

В далечната за някои 1996 г., когато превърнах хобито си – кармичната номерология и астрология, в професия, нямах и най-малката представа, че следващите десетилетия ежедневно ще се сблъсквам с кражби на моя интелектуален труд. Раздавах знанията си с удоволствие, бях доволна, че съм постигнала удовлетворяваща ме житейска и професионална реализация и е дошло време да бъда полезна на хората, на държавата, на планетата. Много наивни разсъждения, някой ще ми се присмее, но това е. Обичам и предпочитам да виждам красивото и съзидателното в живота и често крайно неразумно си затварям очите за интригите, сплетните, подлостите спрямо мен, ударите от хора, на които много съм помогнала, изкачила съм ги на професионален връх, дори съм ги извадила от гроба. Отдавна съм се превърнала в учебен полигон за немалко злоупотребяващи с енергията на незримото български „феномени“ от двата пола, които експериментират върху мен какво още зло да направят. Не им се получава, но те продължават да убеждават онези, които им плащат, че е трудно, но ще успеят... все някога. Е, аз продължавам да търся доброто, веднъж, защото така съм устроена, и втори път, защото знам колко жестоки са наказанията на кармата, когато дойде времето за тях. На българина така и не му увря главата, че нищо скрито не остава от незримия за човеците свят. Всяка мисъл и действие се записва на магнитната ни лента.

Първите ми статии се появиха във в. „Феномен“ и в. „Психо“ през ’96-а година. Започнах всяка седмица с по една. Впоследствие обемът се увеличи и със седмични хороскопи, които излизаха под друго име във вестник „Психо“. Натрупаха се доста материали и логично започна да ми витае в главата мисълта да ги издам в книга, на която даже заглавието измислих, но нищо конкретно като срокове.

Един ден по телефона ми се обади човек, на когото бях помогнала. Предупреди ме, че моите материали от „Психо“ са събрани за издаване в книга, дори със заглавието, което, както след време разбрах, съпругът ми е имал наивността да изрече пред хора, сред които е бил и въпросният плагиат, решил да си присвои авторството на моите знания. Тъй като зависеше от човека, който ме предупреди, го помолих да забави появата на плагиатското издание, докато успея да се организирам. И така през август 1998 г. се появи първата ми книга „Буквар на Душата или как да чуем гласа на Вселената“. Тогава сигурно мнозина са се чудили защо е разделена на две части, които нямат общо помежду си – знанието за живота и реда във Вселената и магиите в делника на нашего брата българина. Е, тази е причината – изпреварих първия плагиат на моите знания. И тъй като парен каша духа, втората ми книга – „Пътеводител из кармичната астрология“, излезе през октомври ’98-а година. И досега плагиатството и кражбата на моя интелектуален труд са непрекъснати. Боли ме, тъжно ми е и сякаш вече съм обезсърчена, че нещо може да промени мисловния процес на хората, които искат да творят, но нямат нито знания, нито интелектуален потенциал, за да сътворят свое уникално знание, затова крадат и се перчат с чуждото.

Някой ще каже – какво толкова се жалва Алена. Плагиатството е проблем по целия свят. Винаги ще има посредствени хора, които се опитват да се домогват до титли, статукво и пари, като на чуждото знание лепват своето авторство. Оставки заради плагиатство подадоха германският министър на отбраната Карл Теодор цу Гутенберг, просветният министър в Германия Анете Шафан, заместник-председателят на Европейския парламент Силвана Кох-Мерин, унгарският президент Пал Шмит, румънският премиер Виктор Понта... само в България плагиатството е сякаш непозната, девствена и недокосната от тази интелектуална недостатъчност територия. А дали е така?

Коментари (0)
  • Най-новите отгоре
Коментирай
Вашият коментар:
 
 
Топ предложения