В далечната за някои 1996 г., когато превърнах хобито си – кармичната номерология и астрология, в професия, нямах и най-малката представа, че следващите десетилетия ежедневно ще се сблъсквам с кражби на моя интелектуален труд. Раздавах знанията си с удоволствие, бях доволна, че съм постигнала удовлетворяваща ме житейска и професионална реализация и е дошло време да бъда полезна на хората, на държавата, на планетата. Много наивни разсъждения, някой ще ми се присмее, но това е. Обичам и предпочитам да виждам красивото и съзидателното в живота и често крайно неразумно си затварям очите за интригите, сплетните, подлостите спрямо мен, ударите от хора, на които много съм помогнала, изкачила съм ги на професионален връх, дори съм ги извадила от гроба. Отдавна съм се превърнала в учебен полигон за немалко злоупотребяващи с енергията на незримото български „феномени“ от двата пола, които експериментират върху мен какво още зло да направят. Не им се получава, но те продължават да убеждават онези, които им плащат, че е трудно, но ще успеят... все някога. Е, аз продължавам да търся доброто, веднъж, защото така съм устроена, и втори път, защото знам колко жестоки са наказанията на кармата, когато дойде времето за тях. На българина така и не му увря главата, че нищо скрито не остава от незримия за човеците свят. Всяка мисъл и действие се записва на магнитната ни лента.

Първите ми статии се появиха във в. „Феномен“ и в. „Психо“ през ’96-а година. Започнах всяка седмица с по една. Впоследствие обемът се увеличи и със седмични хороскопи, които излизаха под друго име във вестник „Психо“. Натрупаха се доста материали и логично започна да ми витае в главата мисълта да ги издам в книга, на която даже заглавието измислих, но нищо конкретно като срокове.

Един ден по телефона ми се обади човек, на когото бях помогнала. Предупреди ме, че моите материали от „Психо“ са събрани за издаване в книга, дори със заглавието, което, както след време разбрах, съпругът ми е имал наивността да изрече пред хора, сред които е бил и въпросният плагиат, решил да си присвои авторството на моите знания. Тъй като зависеше от човека, който ме предупреди, го помолих да забави появата на плагиатското издание, докато успея да се организирам. И така през август 1998 г. се появи първата ми книга „Буквар на Душата или как да чуем гласа на Вселената“. Тогава сигурно мнозина са се чудили защо е разделена на две части, които нямат общо помежду си – знанието за живота и реда във Вселената и магиите в делника на нашего брата българина. Е, тази е причината – изпреварих първия плагиат на моите знания. И тъй като парен каша духа, втората ми книга – „Пътеводител из кармичната астрология“, излезе през октомври ’98-а година. И досега плагиатството и кражбата на моя интелектуален труд са непрекъснати. Боли ме, тъжно ми е и сякаш вече съм обезсърчена, че нещо може да промени мисловния процес на хората, които искат да творят, но нямат нито знания, нито интелектуален потенциал, за да сътворят свое уникално знание, затова крадат и се перчат с чуждото.

Някой ще каже – какво толкова се жалва Алена. Плагиатството е проблем по целия свят. Винаги ще има посредствени хора, които се опитват да се домогват до титли, статукво и пари, като на чуждото знание лепват своето авторство. Оставки заради плагиатство подадоха германският министър на отбраната Карл Теодор цу Гутенберг, просветният министър в Германия Анете Шафан, заместник-председателят на Европейския парламент Силвана Кох-Мерин, унгарският президент Пал Шмит, румънският премиер Виктор Понта... само в България плагиатството е сякаш непозната, девствена и недокосната от тази интелектуална недостатъчност територия. А дали е така?

Калин Костов, председател на Сдружението за европейско качество на висшето образование, в интервю за „Труд“ разкрива, че България е на незавидното първо място по плагиатство в целия свят според данни на едно от най-авторитетните международни научни списания „Science“ от 2014 г. Изпреварваме дори африканските държави.

А и законът в България е много благосклонен към крадците на интелектуална собственост. Може би законодателят не я възприема като нещо сериозно, защото нали знаем поговорката: „Акъл не ща, пари ми дай“. Защо е беден, като има акъл, това е друг въпрос.

Ако започна да изреждам радиа, телевизии, местни кабеларки, вестници, в които мои авторски текстове се пускат или под друго име, или анонимно, цял поменик ще напиша. Знам, че почти нищо не мога да направя. Посредствени паразити с порив за творчество винаги е имало и ще има и след като законът у нас им осигурява щадяща ги хранителна среда, освен да се множат, друго няма да се случи... но винаги идва капката, която прелива чашата.

Миналата година разглеждам броя на в. „Телеграф“ от 27 септември, вторник. Притурката е „Астротелеграф“. На две страници от вестника – хороскопът ми за октомври. Хороскопът е анонимен, но има цитиран сайт. Чета и отказвам да повярвам. Месечният ми хороскоп за всички зодиакални знаци е свален със запетайките от годишната ми книга. Все едно с леден душ ме поляха. Влязох в сайта – цялата ми книга качена. Много болно ми стана, почувствах се ограбена. Лесно се четат хороскопи, но много трудно се създават. Името ми като автор в сайта го нямаше. Оказа се, че книгата ми е качена на безплатна свободна платформа на „Гугъл“. Написахме жалба в трудно откриваемото място за жалене в „Гугъл“. Никакъв отговор. Впоследствие разбрах, че щом авторът не е американец, да не разчитам, че „Гугъл“ ще ми защити правата. Малко време оставаше до излизането на новите ми годишни книги за 2018 г., които даже бяха структурирани като месеци и теми на сайта, но без съдържание. Безмерна беше наглостта на анонимника, който го правеше. Единственото, което ми оставаше, беше да подам жалба в ГДБОП, отдел „Компютърни престъпления“. Сторих го, написах нужното според както са изискванията и зачаках. Ще кажете – на фона на хакери, източващи банки, и педофили в нета, голяма работа една книга. Голяма е, защото това е моят труд, мое дете. И тук не става дума за немалкото пари, които издателството ще загуби, защото мнозина ще си свалят безплатно книгата, а за това, че някой ми ограбва знанията. Те са си мои и аз споделям толкова, колкото считам за нужно, но не съм съгласна да ми ги крадат. Не че ме питат.

„Компютърни престъпления“ поеха задачата. Явор Колев, началник на отдела, ме осведомяваше докъде е стигнало издирването, за което съм благодарна и ме успокояваше, че тъй като платформата е на „Гугъл“, а не е българска, всичко се случва по-бавно, не за седмица. Да не се притеснявам, ще стигнат до извършителя. Откриха го, колкото и добре да се беше скрил, свършиха си перфектно работата, сайтът е заличен. Дали законът ще се окаже милостив към този петдесет и четири годишен мъж, възползвал се за свое благо от моя интелектуален труд, времето ще покаже.

Благодаря на Явор Колев и на Матей Жостов, ГДБОП, отдел „Компютърни престъпления“, за възвърнатото спокойствие и желание да творя.

Светлана Тилкова – Алена

{* *} {literal} {/literal}